Има ли македонски език? Скопие: той е реалност

"Основно човешко право е да се използва нечий майчин език и на самоопределение"

 

Спорът има ли македонски език или той е разновидност на българския продължава да усложнява двустранните отношения и пътя на Скопие към Европейския съюз.

След като Българската академия на науката (БАН) публикува брошура, според която в Северна Македония се говори югозападна писмено-регионална норма на българския, а не отделен език, от Институт "Кръсте Мисирков" заявиха, че "македонският език е реалност и общото бъдеще трябва да се изгражда с взаимно доверие и приятелство".

"Основно човешко право е правото да се използва нечий майчин език и на самоопределение. Всеки опит за постигане на това чрез сила или изнудване ще се провали. Македонците не могат да се чувстват като българи, нито могат да смятат българския език за свой майчин език. Всъщност през последните 100 години, само по време на окупацията от 1941 до 1944 г., българският език беше официален в по-голямата част от Македония, така че двата езика се развиха отделно и в същото време се отдалечиха", посочват от института, който се занимава с историята, граматиката и развитието на македонската книжовна норма.

България не приема налагането на македонския език за сметка на предпочитаната фраза "официален език на Република Северна Македония". Докато Северна Македония е категорична, че не приема никакъв дебат по идентичността на страната. Позициите се втвърдиха през последните седмици, като София потвърди, че е готова да реагира в преговорния процес за присъединяването на Скопие към Европейския съюз, ако не се изчистят спорните исторически въпроси.

В същото време Северна Македония е в предизборна ситуация и дебатът разпали антибългарски тези. България все по-трудно капитализира подкрепата, която оказа на югозападната си съседка в придвижването ѝ към ЕС, и подхранва резервите в други страни членки, че Северна Македония не е готова ЕС.

"Антибългарската кампания е най-успешна при избори"

"В Македония, когато има предизборна кампания, главният аргумент, който носи най-много плюсове на партиите, е антибългарската кампания. Това е пълен абсурд. Това са наши братя, наши братовчеди, всеки трети българин носи произхода си оттам, включително и аз", заяви проф. Кирил Топалов, който е член на българо-македонската комисия по въпросите на общата история.

"Тази брошура, която издаде БАН е доста навременна и в нейната разработка участват едни от най-компетентните учени", смята той.

"Българският език функционира от 1000 и кусур години, така че македонските 75 години не могат да бъдат убедителен аргумент, още повече че нашите учени са доказвали това. Това не е първият опит Академията да докаже нашата правота с братята македонци. През 1979 г. излезе подобна брошура от наши езикови специалисти. През 1969 г, беше подготвена едната такава брошура и отпечатана в малък тираж, явно за вътрешно ползване", каза Топалов пред бТВ.

По думите му в един спор нито една страна не може да получи 100-процентов успех.

"Нашето усилие да докажем, че имаме еднакъв етнически произход и сме били един народ до 1945 г., обясни членът на българо-македонската комисия по въпросите на общата история".

Скопие: Брошурата на БАН не е научно обоснована

Според Института за македонски език "Кръсте Мисирков" обаче възгледите на БАН не са научно обосновани.

"Македонският език функционира като стандартен език в продължение на 75 години, равноправен е в рамките на ООН, с хиляди страници, написани във всички функционални стилове. Изкуствените езици, тези, които нямат жизнена основа, са се провалили при теста на времето", посочиха от института.

"След бързото прочитане (това е книжка от общо 68 страници с много снимки) може да се забележи, че информацията е преди всичко плоска и тенденциозна, без да се цитира подходяща литература, е направен подбор на "отговарящи на изискванията" личности от Македония, които са анализирани. Обвиняват се известни македонски езиковеди в плагиатство и ненаучни интерпретации без подходяща подкрепа, македонски писатели под средното ниво се представят като известни, че имат пробългарски възгледи и дори дават насоки на македонските учени как да пишат и какъв трябва да бъде македонският език в бъдеще. На всичкото отгоре се промотира ново име на македонския език и това е северномакедонски български език", посочват от Македонския езиков институт.

Как се стигна дотук?

София заяви, че няма да приеме претенции за македонско малцинство у нас, интерпретации на историята и налагането на "македонски език" за сметка на предпочитаната фраза "официален език на Република Северна Македония".

В края на април Борисов каза в интервю за македонска телевизия, че "идентичността е много важна за една новосъздадена държава, но все пак трябва да се съобразим".

Северна Македония обаче е в очакване на предсрочни избори и политиците там показаха, че не са готови на непопулярни стъпки.

Служебният премиер на Северна Македония Оливер Спасовски каза по време на видеоконференцията на лидерите на Евросъюза с тези от Западните Балкани, че Преспанският договор с Гърция за новото име на страната му и Договорът за приятелство и добросъседство с България са приносът на Скопие общото европейско бъдеще.

И че ще бъде от изключително значение изпълнението на тези споразумения с добра воля както от страна на Република Северна Македония, така и от Гърция и България.

Само преди няколко дни македонският президент Стево Пендаровски предупреди, че на страната му не ѝ трябва Европейският съюз, ако цената, която ще плати, е "да не сме македонци и езикът, който говоря, да не е македонски език."

Македонският външен министър Никола Димитров от своя страна коментира, че Скопие няма да позволи избор между македонската идентичност и европейското бъдеще. Северна Македония показа, че не е готова да обсъжда македонския език и да се откаже от македонското малцинство в България.

Тези спорове никога не са спирали, но сега отвово се изострят, особено след като проевропейското правителство на социалдемократа Зоран Заев подаде оставка, а другата голяма партия - проруската ВМРО – ДПМНЕ е срещу каквито и да е отстъпки към София и се очаква коренна промяна, ако поеме властта.

В същото време двустранната комисия, която трябва да изчисти спорните исторически въпроси между двете страни, не постигна резултати и е блокирана. Според българската страна това се прави умишлено от македонските участници в нея.

Комисията бе създадена съгласно Договора за добросъседство от 2017 година, но не успя да стигне до съгласие за Средновековието и за историческата личност на Гоце Делчев.

Представители на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел.

Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен. Македонските представители обаче поискаха комисията да си вземе почивка.

Очакванията са, че комисията изчаква формирането на следващото македонско управление, което не е ясно дали ще е готово на отстъпки към България.

Mediapool

Коментари

Има 0 Коментара за тази статия