Опасно напрежение край Марица: Гърция и Турция се дебнат взаимно

Отношенията между Гърция и Турция са силно изопнати. Атина дори увеличи военното си присъствие покрай граничната река Еврос (Марица). А там напрежението отдавна кипи.

Танасис Камиларис е рибар и отлично познава делтата на Еврос (Марица). На това място реката, която разделя Гърция от Турция, се влива в Егейско море. Делтата на площ 200 квадратни километра представлява гъста мрежа от канали, по-малки реки и лагуни, затова мястото трудно може да бъде контролирано. Поради тази причина Министерството на отбраната разчита на подкрепа от страна на местните рибари, които са получили съответно оборудване, така че да могат да изпълняват ролята на граничари. Но ситуацията в региона става все по-напечена за Танасис Камиларис и неговите колеги.

Нападения от Турция?

Напоследък редовно се стига до конфликти между турски граничари и гръцки рибари. „Чувстваме се застрашени от турците дори и на гръцка територия", казва Камиларис. „Бях излязъл по реката и тъкмо се канех да хвърля мрежите, когато четирима турски войници се доближиха с насочено оръжие към мен, твърдейки, че тук било Турция. Но се намирахме поне на 100 метра от границата.“

Колегата му Василис Вицас разказва, че турските граничари наскоро арестували едни гръцки рибар и му конфискували лодката. „За тях това е бизнес: те искат 5 хиляди евро, за да те пуснат. В противен случай рискуваш да отидеш за половин година в турски затвор. Нашият колега плати 4 хиляди евро на адвокат, за да заведе съдебно дело и да си върне лодката. Никой обаче не говори за тези случаи - медиите също си мълчат", добавя Вицас.

Камиларис допълва, че всичко това е започнало след неуспешния опит за преврат в Турция. „Преди идваха и турски рибари, всички ловяхме риба, дори разговаряхме помежду си. Не сме имали никакви проблеми със съседите. Дори войниците ни поздравяваха“, разказва той. Но вътрешнополитическото напрежение в Турция се пренесло и в района на делтата.

„Ние сме очите и ушите на армията“

Гръцките рибари се чувстват изоставени. „Ако не бяхме ние, този район отдавна да е станал турски“, казва Вицас. Той уверява, че турските граничари си кротуват само когато в района патрулират гръцки военни и полицейски  части. Което обаче не е достатъчно, смята Камиларис: „Ние, рибарите, сме очите и ушите на военните и полицията. Правим всичко възможно да съхраним тази част от реката като гръцка." Рибарите сега се надяват да получат помощ от Атина.

Правителството на премиера Кириакос Мицотакис спечели предсрочните избори миналия юли и с обещанието да повиши мерките за сигурност в страната. Част от неговия план е да бъде ограничен броят на бежанците по границата между Гърция и Турция.

С въвеждането на патрули от полицаи и военни, които от декември 2019 година обикалят в района, гръцкото правителство се опитва да постигне точно това. В района около делтата на Еврос предстои да бъдат изпратени допълнително 400 граничари. Премиерът Мицотакис твърди, че засилването на военното присъствие в граничния регион е заради нелегалните бежанци. Такива обаче има още от 1990-те години, а по думите на рибарите, а в делтата на Еврос броят на бежанците от години намалявал.

Атина предприема мерки за затягане на граничния контрол в момент, когато отношенията с Анкара са достигнали най-ниската си точка. Спорът за природния газ край кипърския бряг и турската намеса в Либия подклаждат допълнително напрежение. Зачестяват инцидентите на гръцко-турската граница. По няколко пъти на ден турски бойни самолети нарушават въздушното пространство на Гърция. След неуспешния опит за преврат 8 турски офицери избягаха в Гърция и поискаха убежище. Турският президент Ердоган призова гръцкото правителство да предаде бегълците, но Върховният съд в Атина отказа с аргумента, че в Турция не може да им бъде гарантиран честен съдебен процес. 

Ледников период между Атина и Анкара

През февруари 2018 г. се стигна до нова ескалация. Двама гръцки граничари бяха арестувани от турски войници в региона на Кастанис, с обвинението, че били навлезли на турска територия. След като двамата прекараха над 5 месеца в турски затвор по обвинение в шпионаж, турското правителство сигнализира, че е готово да преговаря за размяната на двамата гръцки граничари срещу избягалите турски офицери.

Мнозина се страхуват напрежението между двете съседни страни да не прерасне и във военен сблъсък. Това зависи най-вече от турския президент Ердоган, твърди професорът по международна политика от Тракийския университет Сотирис Сербос: „Ако Анкара реши, че може да има полза от  изостряне на конфликта, вероятно ще се стигне до ескалация. Намесата на Турция в Сирия повдигна самочувствието на Ердоган“, посочва той и добавя: „Европа трябва да разбере едно: в днешна Турция може да има всякакви проблеми и разногласия, но национализмът и военните поддържат турското единство“.

Напрежението между Анкара и Атина е също и следствие от това, че Европа няма единна политика по отношение на Турция, смята Сербос. Различните вътрешни конфликти в ЕС, причинени от държави, които обичат да поставят своите интереси над тези на останалите в Общността, пречат за намирането на обща стратегия за Турция. „Ердоган сигурно би предпочел споразумение на базата на двустранни компромиси. Но тук Европа трябва да диктува условията, а не Турция“, добавя проф. Сотирис Сербос.

DW

Коментари

Има 0 Коментара за тази статия